За позитивното мислене и неговите капани
Позитивното мислене се налага като начин на живот в последните години. Без обаче да знаем какво всъщност представлява то, се впускаме да живеем начин на живот, който не разбираме и изпадаме в крайности. Тези крайности от своя страна вместо да допринесат за по-качествен и смислен живот ни водят към пропаст, която е доста дълбока.
Позитивното мислене само по себе си е нещо много хубаво. То ни дава стимул, оптимизъм, вяра, смисъл и куп други полезни неща. До тук добре. Не създава ли обаче една илюзорна идея, че животът е изцяло позитивен? Ако не сме в добро настроение и оптимистични, то ние изневеряваме на новото си верую? Ако не поддържаме високи нива на радост, то сме се издънили и не сме позитивни?
Зад позитивното мислене не стои само доброто настроение и щастието. Зад него стои една основна ключова съставка- вярата. Сега сигурно ще се запитата “Защо вярата?”, “Какво общо има това с позитивното мислене?”. Казвам ви веднага.
Ако не вярваме, че светът може да е позитивен, хората, животът и т.н., то ние носим фалшивата маска на оптимиста. Ако не вярваме в своите сили и качества, както и в тези на останалите, то ние пак сме с тази маска. Предполагам си давате сметка, какво вътрешно напрежение носи това да нямаме убеждението, но чисто поведенчески да показваме нещо коренно различно. Тогава не сме истински, понеже искаме да изглеждаме по определен начин и да вярваме в нещо, но то е само на база на искането, а не на правенето.
Фалшивата маска прави повече проблеми, отколкото да разрешава. Тя ни носи много вътрешни конфликти, които могат да станат и външни. Потискането на проблемите и негативните преживявания не прави така, че да изчезват, а да се натрупват с лихвите. Изкуствената усмивка е само мимика, под която стоят хиляди несигурности, страхове, гняв, тъга, срам, вина и т.н.
Позитивното мислене изисква специфична нагласа. Нагласа, която е насочена към предизвикателствата, които ни дава животът и по-точно какво правим с тях. Това е силата на духа в трудните моменти, доверието в живота и в другите. Това са вътрешните ни ресурси и източник на смисъл, които са стабилни в основата си.
Да мислиш позитивно не означава, че винаги ще ти бъде добре и ще носиш 24/7 розови очила. Това е тихото нашепване, което ти казва, че ще изгрее слънце, дори когато времето в теб е мрачно. Деликатното пламъче, което винаги е там при нужда, което може да освети твоя живот или този на хората около теб.
Позитивното мислене е да не губиш вяра въпреки всичко. Малката искрица на надеждата, която ни подкрепя, когато имаме най-много нужда.
автор: Мария Стоева
1 Коментар