Баланс между страха и разума
2020 година ни активира много страхове. Предизвика екзистенциални кризи и размисли. Сякаш имаше разделение между нагласите – част от хората си направиха анализ и равносметка, а други се отдадоха на оплакване и недоволство. Във всяка една ситуация има трагичен елемент, но има и потенциал. Не трябва да се изключва значимостта нито на едното, нито на другото. Необходима е балансирана гледна точка, която да бъде всеобхватна и да интегрира в себе си и хубавото, и лошото. Всяко нещо ни отнема, но и ни дава. Неизбежно е да получим, без да дадем от себе си.
Животът ни се промени драстично. Това доведе със себе си дискомфорт и изграждане на нови механизми за адаптация. Бяхме провокирани да сменим гледни точки, начин на живот, рутина. Обикновените неща станаха забранени. Една разходка в парка бе повод за страх и несигурност. Социалната дистанция ни даде шанс да отсеем значимите други, от не толкова значимите. Имахме време за нас. За някои това да останеш насаме със себе си бе кошмар, за други възможност и време да си обърнеш внимание.
Всичко “заметено” в психичното, излезе наяве. Дали това стана през поведение, мисли или тяло, то се случи и бе осезаемо.
2020 ни даде необходимата пауза да спрем. Да слезем от “въртележката” на динамиката, която обезличаваше съществуването и ни превръщаше в машини. Егото претърпя крах – пътувания, разнообразие, лайкове, социални мрежи. Всичко значимо, което бе заложено през мнението на другите, пропадна.
Разбира се имаше и доста минуси. Някои загубиха близки. Други претърпяха сериозни сътресения от всякакъв характер. Ограниченията и борбата доведоха до изтощение, и психическо, и физическо. Породи се много съмнение в другия, отдалечихме се. Затворихме се в “сигурните си светове”, осъзнавайки, че сигурността е утопия.
2020 ни напомни най-важното: за да оцелеем трябва да си помагаме, да имаме отношение един към друг, да ценим живота и здравето, да ценим времето, което имаме. Напомни ни, че егото е преходно, а неговите желания не носят щастие. Сведе смисъла до базовите неща, които бяхме взели за даденост.
И най-важното е, че ни даде шанс. Шанс да станем по-търпеливи, по-осъзнати и по-грижовни към себе си и другите, по-хора.
автор: Мария Стоева