
Завръщане към “нормалното”
След по-дългата пауза, през която се наложи да преминем, идва времето, в което се връщаме постепенно към нормалното. Въпросът е кое е нормално? Дали животът ни преди пандемията бе нормален?
Времето в изолация създава възможност за повече вглеждане в себе си. Вероятно голяма част от вас са направили равносметка на живота си и са отсели значимото от излишното. Мислите невинаги са приятни, но със сигурност в тях се съдържат много точни въпроси и отговори свързани с житейския път на всеки. Първата крачка към промяната е осъзнаването на проблема. За това нито едно терзание не е излишно, стига да бъде открито посланието, което седи зад него.
„Страданието престава да е страдание в мига, в който намери смисъл.“ Виктор Франкъл
Цялата палитра от емоции и анализи, през които преминахме, със сигурност ни е подсетила колко е преходен и крехък живота. А това е важно напомняне.
Нека си припомним какво беше преди два месеца. Много сериозна динамика. Темпо, което изтощаваше и разболяваше. Ценности свързани основно с материалното и желанието за власт. Отдръпване от колективното и силно затваряне в индивидуалното съществуване. Повърхностни интереси и комуникации. Гонене на цели и живеене по общоприети правила. Сравнение, оплакване, недоволство. Роботизирано пътуване по целия свят с цел одобрение и показност. Страдащи тела от неглижиране и свръхнатоварване. Почивката- мръсна дума, спъваща живота. Бързане, бързане и пак бързане.
Може би пандемията се появи, за да каже “стоп” и да ни даде нужната пауза, за да преосмислим съществуването си. Да вникнем в съкровеното и да намерим своя личен смисъл.
Надявам се да продължим, но не към онова “нормално”. Надявам се да продължим по нов начин, по-осъзнат, по-човешки, по-автентичен.
автор: Мария Стоева