“Не съм съгласен”. Думи, които ни карат да се отдръпнем. Ние имаме вродената нужда начинът, по който гледаме на света да бъде верният. Тази мотивация се засилва допълнително от свръхувереността в себе си. Влизаме в спорове мислейки, че сме прави, но в действителност, ние имаме несъзнателни предразсъдъци и ограничения, които ни водят до това да не бъдем толкова прави, колкото си мислим, че сме.

Представете си, че спорите с близък човек за това кой заслужава титлата “най-добрият бейзболен играч на всички времена”. Вие сте непреклонен, че титлата трябва да отиде при един играч, но вашият приятел е твърдо решен, че е друг. Вие казвате вашите доводи и ги подкрепяте с факти. Чудите се защо вашият приятел няма същото мнение като вас. Стигате до това, че той е лошо информиран, понеже никой логичен човек не би избрал неговия играч. Същевременно забравяте, че преди време баща ви е бил фен именно на играча, който подкрепяте. Присъствали сте на невероятен мач и това за вас е най-силният и приятен спомен за спортно събитие. Изпитването на силно емоционален момент изгражда силна връзка с играча. Това става основа на избора ви и причината да спорите с вашия приятел. Този предразсъдък е мисловна грешка, която е наречена наивен реализъм.

Наивният реализъм се отнася до понятието свързано с нашата гледна точка за света, и това, че тя е строго обективна и истинска. Също така имаме вярването, че другите ще разбират информацията по същия начин, по който и ние. Ако техните възгледи се различават, то те имат предразсъдъци или ирационално вярване.

Първото проучване, което подкрепя теорията за наивния реализъм е осъществено от Ross, Greene, & House (1977). В него те обясняват ефекта на фалшивия консенсус- идеята, че хората са склонни да допускат, че мнозинството от хора споделят техните възгледи по абсолютно същия начин.

Изследваните лица попълнили въпросник със серия от различни хипотетични ситуации. Ситуациите били последвани от въпросите: “Би ли направил това?” и “Какъв процент от хората мислиш, че ще направят това?” Резултатите показали, че хората, които отговорили с “да” оценили, че мнозинството от популацията ще реагира по същия начин на ситуацията. Същото важи и за отговорилите с “не”. Оказва се, че хората имат чувство на свръхувереност, че другите ще се съгласят с тяхната лична гледна точка.

Вродено ни е да вярваме, че хората имат този еднороден метод на разбиране на света, но в действителност, как хората интерпретират света е много променлива величина. Процесът на идентифициране на предмета, ситуацията или средата, започва с мисълта. Следващата стъпка е интерпретиране на тези комбинации от информация. За да се направи това, ние интегрираме предишния опит, знания и представи за определена концепция. Това се нарича “топ-даун” преработка. Това е процес, чрез който се формира нашето мнение, което след това представяме на останалия свят. Процесът е основен, защото ни позволява да стигаме до заключения отнасящи се до заобикалящата ни среда относително бързо, особено ако имаме ситуация подобна на предишна. Въпреки това тези бързи реакции понякога ни карат да бъдем предубедени, което потенциално може да доведе до някои проблеми за нас, особено свързани с воденето на спор или конфликт. Активирането на “топ-даун” преработката ни прави по-склонни към наивния реализъм, защото може да произлезе от мнение основано на предразсъдъци.

Наивният реализъм обикновено се асоциира с негативно значение, защото води то стеснено виждане на света. Ако не приемем и преработим възгледите на останалите спрямо нашите собствени, то те остават прекалено опростени. Наивният реализъм също така може да предизвика игнориране или отхвърляне на противоречиви мнения, а това от своя страна впоследствие води до изпускане на възможност си за промяна и разширяване на кръгозора. Поради това наивният реализъм е изключително уместен при политически спорове или при по-лични теми. Robinson и колеги (1995) провеждат проучване анализиращо наивния реализъм в изключително спорната тема за абортите. Те подбрали студенти, които са били участници в групи дебатиращи етиката и законността на аборта. Студентите подкрепящи темата прочели текст свързан със запазването на живота, и после отговорили на въпроси свързани с валидността на тяхното мнение и информацията от текста. Резултатите показали, че подкрепящите абортите обяснили правотата на своите възгледи на базата на оригиналността и логиката, а информацията от текста свързали с политическа идеология или грешна информация. Вярваме, че оценяваме ситуациите обективно и без предубеждение, което да ни повлияе, а мнението на нашия опонент е повлияно от тяхната “топ-даун” преработка, която създава предразсъдък. Въпреки това в действителност грешим- и двете страни използваме “топ-даун” преработка. Поддържайки тази наивна гледна точка, ние пречим на продуктивността на всекидневните си взаимодействия и дори в личните си връзки.

Добрите новини са, че наивният реализъм може да бъде превъзмогнат. Nasie и колеги (2014) провеждат проучване, в което израелски студенти четат откъс описващ психологическите предразсъдъци на наивния реализъм, и контролна група, в чиито текст няма никаква връзка с понятието. Пасажът свързан с наивния реализъм обяснява как той има негативно влияние върху хората- те поддържат ригидни гледни точки и отхвърлят мнението на другите. Участниците прочели история, писана от палестинец относно социални проблематики, и след това били попитани за тяхната приемственост към този разказ. Имайки предвид конфликтът между двата народа, може да се предположи, че ще има липса на крос-културална емпатия между двете групи. Резултатите съобщават, че участниците, които били наясно с наивния реализъм, показали по-голяма приемственост към идеите на палестинците, в сравнение с контролната група. В това изследване хората използвали “топ-даун” информацията, за да разрешат наивния реализъм. Това показва, че този вид преработка е нож с две остриета в контекста на наивния реализъм. Ако несъзнателно възприемаме знанието и предразсъдъците, то ние сме уязвими на тема наивност. Но ако осъзнато имаме достъп до знание относно наивния реализъм, то може да намалим това отклонение в мисленето.

Тъй като наивният реализъм е нормална реакция, няма много какво да се промени относно бързото ни и автоматично разбиране за определен възглед. Но нашите интерпретации и изразяването на гледни точки са нещата, които ще направят промените. С малко усилие и осъзнатост по време на ситуацията, можем да превъзмогнем наивния реализъм. Ползите на превъзмогването са огромни. То ще ни позволи да възприемаме ситуации и мнения през различна светлина, и най-важното е, че ще ни води по пътя, който повишава проявлението на емпатия. Емпатията е осъзнатост и разбиране на отсрещното мнение и преживяване (Merriam-Webster). Когато се поставим в обувките на другия, ние сме способни индиректно да преживеем какво вижда отсрещната страна.

Така, че следващият път, когато мислите, че нечие мнение е грешно, поставете се на мястото на този човек. Опитайте да разберете неговия мисловен процес. Бъдете емпатични. Преодолейте наивния реализъм.

източник: web.colby.edu