Все повече се сблъсквам в професионалната си практика с темата за грешките. Разсъждавала съм дали това не е културно обусловено и дали е слабост на човешката природа. Все още ми е трудно да достигна до причините.

Да се греши е нещо ужасно, поне за повечето хора. Това е признак на слабост, нещо безвъзвратно. Грешките често се съотнасят до личните ни способности и съответно носят неприятни усещания като срам и вина. Чувстваме се неуспели, неспособни, недостатъчно можещи и умни. Случва се да се укоряваме вътрешно много повече, отколкото някой би го направил към нас. Това е нашата “черна кутия”, която ни отправя критики и напомня постоянно за неудачите ни. Лошата новина е, че ще грешим и грешим постоянно и това няма да се промени. Ние не сме идеални.

Добрата новина, обаче, е че грешките са много полезни, дори необходими. Ясно ви е, че никой не е роден научен. Чували сте и фразата “Човек се учи, докато е жив.” Къде обаче се къса нишката? Знаем го, но не го прилагаме.

Ако не приемаме грешките като полезен опит, който ни дава знания и посока, винаги ще се озоваваме в капана на самоизмъчването. Да, нещо не е успяло, но ни е дало друго в замяна.

Отново ще опрем до възприятие и настройка. Нашите неудачи са нашите най-големи учители. Те ни показват нашите слаби страни, а това е прекрасна възможност да си опознаем дефицитите и да се научим как да боравим с тях. Вместо да ни бъдат врагове, могат да станат наши приятели.

Нека погледнем ползите от грешката. Първо тя е наш коректив и е индикатор, когато не сме на прав път. Второ тя ни “отрезвява” ако нямаме правилна представа за реалността. Помага ни да разберем кое е истински важното за нас. Дава ни възможност да осъзнаем какво не искаме и кое ни носи дискомфорт. Предоставя ни шансове да бъдем креативни и да измисляме нови начини за справяне. Помага ни да се развиваме и да излизаме от “зоната си на комфорт”. Прави възможна връзката с реалността и световете на другите. Често ни вади и от илюзиите, които ни възпрепятстват да се развиваме и чувстваме добре. Посредством нея ние натрупваме много знания за света и себе си.

Дори да сгрешиш е много по-добре, отколкото да не опиташ. Никога не трябва да спираме да опитваме и да търсим своите истини и път. Колкото повече грешите, толкова повече ще можете и ще знаете.

Имайте предвид, че за някои това, което сте направили ще е грешка, други ще го видят като правилен ход. Важното е да сме обозрими и за плюсовете и за минусите от дадените ситуации. Само така ще може да бъдем балансирани и да извличаме най-доброто за нас.

Грешката е там да ни напътства, а не да ни спира. Единствената спирачка е в нашите възприятия.
Не позволявайте да станете странични наблюдатели на живота, заради нещо което е част от самия живот.

автор: Мария Стоева