Свободата да бъдеш себе си започва в момента, в който си дадеш позволението за това. Изтъкани сме от множество забрани, които са се вградили неусетно в нас, докато сме пораствали. Какви не може да сме, какви не трябва да сме, какви няма да ни харесат.

А кой ни каза какви можем да сме? Кой ни каза, че имаме избор? Кой ни каза, че това да бъдеш себе си е най-хубавото нещо, което можеш да направиш за себе си и за света?
Лошата новина е- никой. Добрата, че властта за това е в нашите ръце.

Всъщност в основата на свободата е едно базово позволение- да си дадем право да бъдем съвършено несъвършени. Това е да приемеш себе си цялостен. Винаги има какво да подобрим- и физически, и духовно и ментално, но ако променим основите си, то бихме ли били същите хора? Вероятно бихме станали други. Нашите несъвършенства са нашият уникален отпечатък. Именно в тях се крие автентичността. Ако всички сме в еднакъв калъп за красота, съвършенство и поведение, то как би изглеждал света. Доста еднообразно и скучно, предполагам. Разнообразието в живота го прави толкова хубав- различните гледни точки, култури, идеали за красота, социални роли, вкусови предпочитания, модни тенденции.
Така е с нас хората. Колкото по-различни сме, толкова повече можем да се обогатим взаимно. Различието не е повод за омраза или неприемане. Не трябва и да бъде. То е източник на вдъхновение и богатство. Все има своя принос в този свят. Едни ще бъдат по-активни и ярки, а други по-пасивни и приемащи. Без едните, другите не могат да се реализират.

Важно е да си позволим да бъдем. Просто да бъдем такива каквито сме. Със своите недостатъци и хубави качества, със своите силни и слаби дни, със своята пъстра палитра от постоянно сменящи се емоции. Важно е да сме спокойни в изборите си за облекло, музика, храна, хобита, начин на общуване, защото тези избори са направени спрямо нашите потребности и нужди. Така ние разбираме света и няма грешно разбиране. Именно за това сме уникални, защото никой никога не може да бъде идентичен с друг човек. И като темпо на развитие, и като възпитание, и като визия, и като нужди.

Давайки си правото да бъдем себе си, си даваме и правото да сме свободни, да бъдем. По този начин обаче, даваме и правото на останалите да изграждат и случват себе си автентично.

Свободата да бъдеш себе си не се изразява в това да нямаш ограничения и да бъде всичко наред. Тя е да видиш живота в неговата цялост и да живееш в неговото темпо, адаптирайки се по най-добрия начин, на който си способен, запазвайки своята идентичност.

автор: Мария Стоева