Това е психологически феномен, при който хората са неспособни да интернализират своите постижения. Имат изключително нереална картина какви са другите и им приписват само положителни черти, без да допускат, че и те имат минуси. Познаваме себе си на база на вътрешния ни свят, а другите основно през наблюдението на външни прояви. Mозъците ни действат по почти идентичен начин. Светът на другите няма как да бъде много по-различен от нашия. Всеки в някакъв момент се чувства тревожен, не достатъчно добър в нещо, необичан, отхвърлен, глупав, изпитва срам и вина.

Синдромът на самозванеца е модел на поведение, при който индивидът се съмнява в своите постижения и има повтарящ се, често интернализиран страх, че ще бъде разкрит, че е измамник.

Терминът не се свързва с разстройство на психиката. Той е изведен от клиничните психолози Паулин Кланс и Сузан Имс през 1978. Те стигат до извода, че дори да нямат външни адекватни доказателства, че постиженията не са добри, хората с този синдром остават убедени, че те не заслужават този успех в живота си. Обясняват успеха си с късмет или шанс, и омаловажават мнението на околните, че са по-добри, по-интелигентни и по-компетентни, отколкото са в действителност. Синдромът засяга поравно и мъжете, и жените. Тенденцията към перфекционизъм, страхът от провал, продължителното подценяване на постиженията, са все индикатори, че човек може да има склонност към синдрома на самозванеца. Като последици може да се развие стрес, тревожност, ниска самооценка, срам, дори и депресия. Може би най-ограничаващата част от характеристиката му е това, че постепенно отнема смелостта ни да постигаме нови възможности, да изследваме потенциала си, да придобиваме нови знания, да се развиваме по значим начин.

Изследване през 2011, стига го заключението, че приблизително 70% от хората са имали поне един епизод на синдрома на самознавеца в живота си. Превесът е при жени, които се считат за по-успешни в обществото. Много хора го изпитват, например при първите няколко седмици на нова работа. Други могат да изпитват некомпетентност през целия си живот.

Какви са симптомите:

Критичното мислене може да помогне да се определят реалистични цели, които да могат да бъдат проверени и валидирани. При синдрома критичното мислене е преувеличено и става по-малко възможно да имаме реална представа за себе си и другите.

Съмнение, че не живеят спрямо очакванията на другите.
Много хора, които изпитват това се страхуват, че техните колеги и управители изискват прекалено много от тях и те не покриват изискванията.

Избягват допълнителни отговорности
Хората с този синдром избягват да поемат нови инициативи, които могат да докажат и развият техните умения, а вместо това се заравят с монотонна и “сигурна” работа. Не са склонни да се занимават с доброволчество, понеже това може да намали качеството на останалите им задачи.

Засядат в порочен кръг на съмнение
Успехът създава продължителен порочен кръг на съмнение. Всеки път, когато се постигне нещо, индивидът става все по-тревожен, че другите ще разберат “истината” за техните качества, които са недостатъчни.

Предписват успеха на външни фактори
Индивидите със синдром на самозванеца, отричат своите компетенции. Те често чувстват, че външните фактори или шансът, седят зад техните успехи. Те дори вярват, че трябва да работят още по-упорито от другите.

Самосаботажи
Преобладава тенденция индивидите да имат ниска самооценка и страх от провал. Те изпитват постоянно вътрешно затруднение между постигане на успех и избягване да бъдат видени, че постигат този успех. Това спира потенциала и развитието.

Изпитват неудовлетворение от работата
Често хората с този синдром не изпитват щастие от работата си. Не се чувстват достатъчно вдъхновени, но страха от неуспех или разкриване, ги спира да се борят за повишение и допълнителни отговорности.
Резултатите от изследване на Джасмин Вергауве, което е проведено през 2014, съобщава, че хората имат тенденция да седят дълго на една длъжност, защото не вярват, че могат да правят нещо по-добре. Човекът омаловажава своите умения и се проваля в това да разпознае себе си като значим.

Избягват да поискат повишение
Омаловажаването на уменията и качествата, могат да доведат до отричане на стойността им. Те не могат да поискат повишение, защото не вярват, че заслужават повече пари и поощрение.

Поставят си нереалистични цели
Обикновено хората страдащи от синдром на самозванеца, си поставят прекалено високи цели, които са иначе непостижими, което води до страдание и самосъжаление.

Видове

Д-р Валъри Йанг извежда 5 типа „синдром на самозванеца“:

1. Експертът
Експертът никога не се чувства удовлетворен, когато приключва задача, докато не знае всичко по темата. Често търси нова и нова информация, която му пречи да приключи задачата и проекта.

2. Перфекционистът
Хората, които се стремят към перфектност, често преживяват високи нива на тревожност, съмнение и безпокойство, особено когато се провалят, поставяйки си екстремно високи цели. Те често са недоволни от работата си. Имат тенденция да се фокусират върху детайли, които могат да подобрят, вместо да отпразнуват успеха си.

3. Природният гений
Природните гении обикновено са способни да усъвършенстват нови умения бързо и лесно, и могат да се чувстват засрамени или слаби ако не успеят. Хората се провалят в това да видят, че всеки има трудности в определени теми и това изисква време.

4. Самостоятелният
Самостоятелният може да бъде разпознат и като груб индивидуалист. Той предпочита да работи сам и има тенденцията да вярва, че ако поиска помощ, то това ще разкрие неговата некомпетентност. Нерядко отказва помощ, за да може да докаже своята стойност като индивидуалист.

5. Супергероят
Супергероите са отличници във всички области, основно защото са много взискателни към себе си. До голяма степен това са работохолиците. Претоварват се с работа, което евентуално може да доведе до бърнаут, който може да засегне физическото здраве, менталното благополучие и връзките с другите.

Как да се справите, ако страдате от синдрома на самозванеца

На първо място говорете с доверен човек или специалист. Важно е да осъзнаете разликите между вашата вътрешна реалност и обективната. Споделянето може да намали значително натрупаното напрежение.
Желателно е да се образовате по въпроса, да отчетете симптомите и да намерите правилната посока за разрешаването на проблема.
Научете се да се радвате и да празнувате успехите си. Да оценявате себе си адекватно и да виждате реалните си успехи, може да помогне много в това да имате щастлив и удовлетворяващ живот.
Приемете, че перфекционизмът е невъзможен. Никой не е перфектен, а грешките са неизменна част от живота ни. Ако се научим да приемаме, че понякога нещата могат да не вървят в желаната посока, може да ни направи по-устойчиви.
Обърнете внимание на негативното мислене. То може да бъде преодоляно с подкрепата на психотерапия, като се стигне до осъзнаване и намиране на работещи механизми за справяне.

източници:
psychologytoday.com
medicalnewstoday.com