Думите съдържат в себе си сила, която често е подценявана. Те биват омаловажени от идеята, че действията са по-важни. Да, важни са, но дали са по?

Думите могат да лекуват, нараняват, мотивират, обезсилват, разпалват, вдъхновяват, разболяват и какво ли още не. Те са мостът между хората и без тях няма как да общуваме пълноценно. Именно поради това трябва да ги подбираме внимателно. Може да избегнем много неприятни моменти за нас и другите ако мислим преди да изречем нещо.

Свикнали сме да говорим много, но да казваме малко или прекалено. Всичко е въпрос на доза, то важи и за думите. Те могат да “режат” като нож или да лекуват душата. Могат да вдъхват вяра и да я отнемат. Могат да дават смисъл или да обезсмислят нечие съществуване. На практика те могат всичко.

Ако погледнем прагматично те са начин за комуникация и даване на информация. Под тях обаче седят много емоции. Думите са медиаторът между душата, ума и околния свят. Разбира се, че всичко е изключително субективно, но има определени правила, чисто човешки. Те са свързани с уважение и разбиране.

Думата любов, например, е ясна за всички. Но какво влага всеки от нас в нея? За едни е зависимост, за други бягство от самотата, за трети приказка, за друг начин за продължаване на рода и т.н. Някой ще вложи майчината любов или тази към живота. Всеки придава собствения си смисъл и опит в думите, макар и те да са универсални. От там идват повечето конфликти и объркване. Уж говорим за едно и също, а всъщност се оказва, че е за коренно различни неща.

Съществува ли изобщо чист начин на комуникация? Отговарям ви- не. Няма как това да се случи на практика. Всеки носи собствения си багаж и това, което може да направим за другия е да му помогнем да го разопакова в една сигурна среда на разбиране и уважение. А ако имаме късмет ще намерим и хора, които ще ни подкрепят по подобен начин.

Що се касае до нашите потребности и вътрешния ни свят е добре да намерим начин да го изразяваме по адекватен и автентичен начин, който да носи в себе си зачитане както на нас самите, така и на останалите.

С думи могат да бъдат казани много неща, но какви послания се крият в тях? Често се изтърваме, прибързваме, не правим правилен подбор на думи и сякаш това ни оправдава, защото е човешко. Не, не е редно да ни оправдава и да нанасяме рани и да причиняваме болка. Не е редно да правим каквото си поискаме, защото толкова можем.

Можем много повече, отколкото си мислим. Можем да се владеем, да имаме самоконтрол. И не визирам да потискаме порива си, а да проявяваме разбиране и да поемаме отговорност за думите и действията си.

И именно защото сме хора, трябва да постъпваме човешки- сърдечно, с внимание и уважение.

Буда е казал: “Ти си това, което мислиш”. Точно заради това пазете мислите си чисти, за да бъдете в хармония със себе си. Това автоматично ще се предаде и към другите.

Една мила дума може да промени нечий живот. Една мотивираща дума може да даде заряд за промяна. Една премълчана грубост може да пощади една съдба.

Бъдете осъзнати и използвайте разумно тази сила.

автор: Мария Стоева