Всички се храним, спим, работим, общуваме, обичаме, тъгуваме, радваме се и т.н. Колкото и да ни е различен животът, толкова има и неща, които са общовалидни за всички. Нека наречем това рутина. Това е ритъм, структура, която следваме и така подреждаме ежедневието си.

Рутината обаче, може да бъде много монотонна и демотивираща. Ако влезем в коловоз на повторяемост, много вероятно е да ни бъде скучно, безсмислено и еднообразно. Ако това продължи дълго е възможно да промени живота ни качествено и трайно. За това трябва много да внимаваме какво правим с ежедневието си.

Свикнали сме на определени стереотипи, къде придобити, къде личен избор. Често не обръщаме внимание на настоящето и го приемаме за даденост. И тук се появява голямата илюзия, че трябва да разчитаме на специални моменти, за да бъде осмислен живота ни, а през това време пропускаме дните си, действайки по инерция. Животът не е само велики, интензивни моменти, той е и в тихите, спокойни, ежедневни неща.
Ако помислим малко над това как всеки ден е специален и има особен смисъл, може би бихме имали друга перспектива.

Всеки ден е като песъчинка от пясъчния часовник. Той изгражда времето ни, а в комбинация с останалите съгражда живота.

Вместо да сме по течението и да приемаме даденостите, имаме възможност да сътворим нещо наше. Може да съградим деня си така, че той да бъде приятен и специален, без това да изисква много. Щастието е в простичките неща, нали така? Просто трябва да започнем да им обръщаме внимание. Мислейки за това какво предстои и връщайки се в спомените, пропускаме настоящето и всички ценни неща, които носи то.

Рутината може да ни вдъхнови, може и да ни демотивира. Може да ни изтощи или зареди. Имаме избора да действаме и да бъдем удовлетворени, или да бъдем пасивни и самосъжаляващи се.

автор: Мария Стоева