Американската педиатрична асоциация препоръчва, деца под 18 месеца, да не бъдат излагани на взаимодействие с екранни устройства. Децата, които са на възраст между 2 и 5 години, да използват максимум час тези устройства. Прекалената употреба на екрана, води до проблеми със съня, дефицити в социалните умения и мозъчното развитие. Нека да добавим и това, че децата имат достъп до огромно количество информация, която е неконтролирана и неподходяща за тяхната възраст. Като започнем от нашумелите интернет предизвикателства, които всяват страх и водят до самоубийства, и стигнем до педофилите, които намират своите жертви именно през дигиталното общуване.

Децата с РЕЗ, взимат устройствата в момента, в който се събудят, хранят се гледайки нещо, не комуникират с други деца на тяхната възраст, не желаят да общуват и с възрастни, носят устройството навсякъде с тях.
Симптомите на разстройството са главоболие, лошо хранене, безсъние, покачване или намаляване на теглото, проблеми с очите, болки в гърба. Децата са и емоционално засегнати- чувство на изолация, смяна на настроенията, рязко превъзбуждане, вина, самота, тревожност и лъжене. Особено много страда езиковото развитие. Децата често проговарят на английски (за българска популация), пред и да научат родния си език. Изоставането в тази сфера може да създаде редица проблеми в бъдещото развитие и адаптация на детето.

Изследванията показват, че младите мозъци са силно повлияни от екранната зависимост. Засегнат е контролът над импулсите (частта от мозъка, която помага за довършване на задачите), капацитета на мозъка да планира, приоритизира и организира. Води до неефективна преработка на информацията и слабо справяне със задачите. Също така уврежда частта в мозъка наречена инсула, която развива емпатия и съчувствие към другите.

Неврологичното развитие при децата е повлияно от техния опит. Ранните преживявания и средата, в която растат, могат да окажат дългосрочен ефект върху невроните. Днес, времето прекарано пред екрана, включващо множество устройства, е единственото преживяване и среда на децата. Различните екранни активности са причина за намаляване на структурната и функционална пластичност на мозъка при възрастни. Детството е време със значително големи анатомични промени на мозъка и връзките, които се изграждат. Има емпирични доказателства, че интензивното играене на видео игри през детството, може да доведе до структурни промени в невронните региони, които са асоциирани със зависимост. Тези деца показват по-високи нива на зависимо поведение към екраните, което води до нарушение в системата за награждаване и механизмите за контрол на импулсите. Дългото време прекарано пред екраните, намаляват физическата активност, което играе важна роля в неврологичното и езиково развитие на децата.

“Пристрастяване” е термин, който често се използва, за да опише нарастващия брой на деца, които са свързани с различни устройства по един зависим и проблематичен начин. Концепцията и диагностичния критерий, произлизат от хазартната зависимост и зависимости от субстанции, в комбинация с времето, в което са изложени пред екран.

Диагностичните критерии включват следните характеристики:
– разсеяност
– социална оттегленост
– нарастващ толеранс
– провал да се намали или спре екранната дейност
– загуба на други интереси
– продължаване въпреки негативните последици
– лъжене относно продължителността на използването
– начин за справяне с неприятните настроения и емоции
– влошена връзка с реалността

Детското развитие и наличието на РЕЗ се проявяват като дезадаптивнo взаимодействие между неврологичните структури и функции, които седят в основата на зависимостта: награда, удоволствие, свръхпреработка, учене и памет, нарушение на изпълнителните функции, невъзможност за контрол, взимане на решения и емоционално управление.
Наблюдават се структурни изменения в сивото и бяло вещество в префронталната част на мозъка и в лимбичните региони. Неврологичната дисфункция е основен компонент на РЕЗ, която ще служи като бъдещ биомаркер за поставяне ан диагноза.

Как да се справите?

На първо място прекарвайте време с децата си. Натовареното ежедневие не е оправдание. В най-сензитивните си години, детето има нужда от внимание, взаимност и пълноценна комуникация. Вместо да рисува на екрана, може да рисувате заедно на лист или да оцветявате. Използвайте истински художествени материали. Позволете им да творят свободно и спокойно, дори да оставят бъркотия след себе си. Вземете ги с вас на пазар, обяснете им за продуктите. Срещайте ги с хора, без значение възрастта. Така ще разширите социалния кръг, ще развиете емоционалната интелигентност и толеранса към различието. Играйте заедно- редете пъзел, блокчета, играйте с камъчета или мъниста.

Децата трябва да бъдат подготвени да живеят в реални условия, а не във виртуални.

Те трябва да бъдат окуражавани да имат истински връзки с връстници, да бъдат адаптирани в реалния свят и да могат да се справят с неговите предизвикателства.

Не отлагайте срещата със специалист, който може да ви бъде подкрепа в този момент и да ви даде ценни насоки за справяне, както и да поработи с детето.
Разбира се в тези дигитални времена, няма как да премахнете напълно устройствата. Те са част и от ежедневието на възрастните. Важно е времето прекарано пред тях да е по-малко, да не бъде като награда и разсейване на внимание. И най-вече да бъде редуцирано в първите години от развитието, за да не се получат структурни изменения в мозъка, които ще бележат живота на индивида в дългосрочен план.

източници:
Journal of the International Child Neurology Association; Screen Dependency Disorders; Sigman A.
hushpost