Не смятам да отегчавам аудиторията с формулировки на тема „Що е то лидер и има ли почва у нас?”. Вярвам, че човек, който се вълнува от темата вече си е прочел сам доста неща. Вероятно се е запознал и с информацията, че в една организация, фирма, екип и т.н. се наблюдава наличие на формален ръководител, назначен по длъжност, и неформален такъв, който хората сами си избират интуитивно. Още по- сигурна съм, че сте срещали илюстрациите, плъзнали из социалните мрежи, касаещи лидерството. Няма да задълбавам и в различните видове фирмени структури, колкото и да са ми интересни.

Ще обърна внимание на една тема, която някак си минава мимоходом из дебелите книги по организационна психология. А именно – какво се случва, когато личността на формалния лидер се различава от тази на неформалния. Утопичният идеал е тези две позиции да се заемат от една и съща личност, т.е. ръководството на фирмата и персоналът й да си харесват един и същи човек за дадена позиция. Е, това май се случва рядко. И е нормално да е рядко. Не за друго, а заради различния стандарт на одобрение от двете страни. Собствениците на фирмата търсят мениджър, който да е стриктен с подчинените си, да следи изкъсо техните задължения, да си разбира от работата и да допринася за печалбата на фирмата. Какво търсят от своя лидер хората? Малко по- различни неща. Търсят човек, на който могат да се доверят в труден момент, човек, който да вдъхва сигурност и спокойствие, да има чувство за хумор, да знае какво прави в професията си и да е готов да подкрепи колегите си в незнанието им. Вероятно всеки, който чете статията ще може да добави още определения към двете дефиниции.

Каква е същностната разлика между формалния и неформалния лидер на екипа? Съществената е в това, че формалния е назначен, а неформалния е избран, често несъзнавано. Именно от тази съществена разлика произтича и конфликтът между ръководството на фирмата (мениджмънта, висшия ешалон) и неформалните лидери. Неформалните лидери са тези, които повеждат стачките, например. А другите ги следват. Защото ги харесват, защото им вярват, защото се чувстват сигурни с тях. Един неформален лидер може да е както заплаха за мениджмънта, така и сериозна опора. Силата, дадена му от екипа, позволява на неформалния лидер да определя посоката на движение – дали екипът ще се движи напред и нагоре или ще тъне в хаос доста често се дължи именно на неформалния лидер.

Забавната страна на темата е, че доста често самите хора, припознавани за неформални лидери не осъзнават, че са такива! Те обикновено са контактни, добронамерени и лъчезарни, свикнали да са заобиколени от хора, на които им е приятно да са в компанията им. За тях е нормално да са център на вниманието на другите. Често, обаче такива хора трудно овладяват емоциите си, което е в ущърб на екипа и на хората, които се влияят от реакциите на неформалния лидер.

Съществуват и не толкова симпатични неформални лидери. Срещат се лицемерни интриганти, които носят харизматичната маска на “шута на шефа”. Останалите в екипа харесват точно това, дори понякога изпитват състрадание към неформалния си лидер. Този тип неформални лидери се възползват съчувствието, което успяват да предизвикат и по този начин контролират последователите си. Обикновено това е хипохондрикът на отдела, за който всички се грижат да не го оставят до отворен прозорец, защото от неговата хрема страда целия отдел.

Има и други типове, които да се опишат в графата “неформален лидер”, но тези персонажи съм срещала лично и за мен са били особено завладяващи и интригуващи.

Може би се чудите каква би могла да бъде комуникацията между двата вида лидери. Формалният или се възползва от влиянието на неформалния, или се конфронтира с него. При конфронтация обикновено единия от двамата рано или късно напуска и другият заема мястото му. Поне в реалните ситуации, на които съм ставала свидетел.

А с какво се занимава висшият ешалон на властта? Създава добра среда за конкуренция, защото именно конкуренцията е най- здравата основа на успешния бизнес.

автор: Доника Баланабова