Усещате ли се на моменти пълни със съмнение и с понижена увереност? Независимо от постиженията, чувствате ли се недостатъчни? Усещате ли, че не заслужавате истинска любов и партньорът ви всеки момент би могъл да ви изостави? Оставате ли си у дома с идеята, че ако излезете с приятели няма какво интересно от себе си да им предложите? Чувствате ли се в лоша форма, скучен, глупав, виновен или грозен?

Повечето от нас се чувстваме несигурни на моменти, но други от нас се чувстваме несигурни през по-голямата част от времето. Това зависи от вида детство, което сме имали, минали травми, скорошни преживявания на неуспех и отхвърляне, самота, социална тревожност, негативни вярвания относно себе си, перфекционизъм или наличие на критичен родител или партньор, които да допринесат за несигурността.

Първият вид несигурност се уповава на скорошен неуспех или отхвърляне

Последните събития в живота ни, могат да въздействат силно на настроението ни, както и на начина, по който се чувстваме за себе си. Изследване за щастието открива, че над 40% от нашето ежедневно щастие се базира на последните събития от живота ни. Най-значими фактори за нещастие, подредени по значимост са: приключване на връзка, последвани от смърт на брачен партньор, загуба на работа и влошено здраве. Освен, че нещастието повлиява и на самооценката, неуспехът и отхвърлянето могат да окажат двойна щета на увереността. В своята книга блогърът Гай Уинч твърди, че отхвърлянето неусетно ни засяга да виждаме себе си и другите по-негативно за определен период. Тези от нас, които имат ниска самооценка стават още по-реагиращи на неуспех. Например това да загубиш работата си, активира стари негативни вярвания за теб.

Ето и няколко начина за справяне:

1. Дай време на себе си да се излекуваш и адаптираш към промените

2. Свържи се с живота чрез своите интереси и любопитство

3. Потърси приятели и близки, за да се разсееш и да се почувстваш комфортно

4. Поговори с хора, на които вярваш, за да ти дадат обратна връзка за ставащото с теб

5. Следвай и се движи към целите си

6. Бъди отворен да пробваш нови начини

Вторият вид несигурност се базира на социалната тревожност

Много от нас изпитват липса на увереност в социални ситуации като например партита, семейни сбирки, интервюта и срещи. Страхът да бъдем оценявани от другите, може да доведе до усещане за тревога и стеснителност. Като резултат може да започнем да избягваме социални ситуации, изпитвайки тревога, когато ставаме участници в социални събития, или да се чувстваме неловко ако отидем. Минал опит може да подсили нашето чувство, че нямаме принадлежност, че не се чувстваме интересни или важни, или това, че не сме достатъчно добри. Много от клиентите на психотерапевта Мелани Грийнберг споделят, че обидите и тормоза по време на училищна възраст, засягат последващо тяхното самочувствие като възрастни. Ако отраснеш с критични родители, или такива, които са те пресирали да бъдеш популярен и успешен, може да изградиш свръхчувствителност към това как другите те възприемат. Този тип несигурност е базирана основно на изкривени вярвания относно собствената стойност и на степента как другите ни оценяват. През по-голямата част от времето хората са фокусирани върху собствените си мисли и нужди, отколкото върху това да съдят другите. Тези, които съдят и отхвърлят другите, прикриват собствените си несигурности, и за това тяхното мнение е неточно. Те могат да отдават значение на повърхности характеристики, вместо да се вгледат по-задълбочено.

Пет начина за справяне с несигурността в социални ситуации:

1. Припомнете си за всички причини, заради които можете да сте интересен, забавен, добър приятел или партньор.

2. Подгответе се предварително. Помислете за някои неща, за които можете да говорите- текущи събития, филми, които сте гледали, хобита, работата ви или семейството си.

3. Избягването на социални ситуации правят нещата по лоши. Така, че отидете на събиране или среща, дори да сте нервни. Тревожността ви ще спадне, веднага след като се свържете с другите- ако не първия или втория път, то когато свикнете с това да се появявате и комуникирате.

4. Поставете си ограничена, реалистична цел, като например да говорите с двама нови човека или да разберете повече за работата или хобитата на конкретен човек.

5. Съзнателно се фокусирайте върху другите, за да се преборите с интензивния фокус върху себе си. Сложете шапката на наблюдателя и гледайте какво другите хора биха могли да изпитват и правят. Забелязвате ли някакви прилики или умения, които можете да научите от тях?

Третият тип несигурност е тази водена от перфекционизма

Някои от нас имат много високи стандарти за всичко, което правим. Може да искате високи оценки, най-добрата работа, перфектна фигура, най-добре декорираният апартамент или къща, хубави и възпитани деца, или идеалният партньор. За съжаление животът не винаги се случва както искаме, дори и да сме се потрудили доста. Има част от него, над която нямаме особен контрол. Шефовете могат да са критични, заплащането може да бъде оскъдно, партньорът да не иска да обвързване, или да имате гени, които правят добрата фигура трудно постижима. Ако сте постоянно разочаровани и обвинявате себе, че сте всичко друго, но не и перфектни, ще започнете да се чувствате несигурни и без стойност. Докато правенето на най-доброто, на което сте способни и работите усилено дава предимство, то другите аспекти на перфекционизма са нездрави. Да се самобичувате и постоянно да се тревожите, че не сте достатъчни, може да доведе до депресия, тревожност, хранителни разстройства или хронична умора.

Няколко предложения за справяне с перфекционизма:

1. Опитайте се да оценявате себе си на базата на това колко усилия сте вложили, което е частта, която можете да контролирате, вместо на резултата, който е зависим и от външни фактори.

2. Помислете за това колко значимо би било ако работите 10% повече. Дали времето и енергията, вложена в това да проверявате отново и отново, и да отговаряте на всеки мейл, си струва?

3. Перфекционизмът често е базиран на мисленето “всичко или нищо”. Добре е да се опитате да потърсите нюансите. Има ли по-деликатен или разбиращ начин да разгледате ситуацията? Включвате ли обстоятелствата в крайната оценка, която си давате? Има ли нещо, което се научили или постигнали, дори резултатът накрая да не е бил идеален?

4. Перфекционистите често има условна самооценка. Те харесват себе си, само когато са на върха и се ненавиждат, когато нещата не се случват по техния начин. Можете ли да се научите да харесвате себе си, независимо от това, че нещата не вървят добре? Фокусирайте се върху вътрешните си качества като характер, честност, ценни черти, вместо това какви оценки сте получили, колко пари взимате или колко хора ви харесват.

източник: Psychology Today