Много от родителите имат трудности да преценят дали детето им говори достатъчно преди да навърши 3 години и често се случва да неглижират нарастващия проблем. От особено голямо значение е родителите да получат повече информация за етапите на двигателно и говорно развитие, както и кои са спецификите на проговарянето. Ако детето ви е на 2-годишна възраст и все още не е проговорило, или използва около 10-20 думи в речника си, то вие имате причина да се замислите и да потърсите малко повече информация.

Важно е да се знае, че при нормалното езиково развитие, децата спокойно трябва да успяват да съставят прости изречения на възраст година и половина – две. Допустими са артикулационни неточности, но липсата на умение детето да свърже две думи във фраза или изречение е важен сигнал, който родителите не трябва да пренебрегват. На възраст между година и половина и две години и половина, детето започва да замества бебешкото бърборене с все повече реални думи. Децата започват да се опитват да включват в говора си по-голям брой думи, активният им речник започва да се разраства. Говоренето се превръща от игра в социално общуване, и детето започва да образува спонтанно фрази и изречения от по две думи.  Децата често изопачават, пропускат или заменят много от звуковете. Но това може да се счита за нормално при деца до 3 години. Ако такива дефекти в артикулацията или бебешко говорене се забелязват устойчиво при по-големи деца, трябва да се вземат мерки за тяхното отстраняване.

Ако след навършване на 2-годишна възраст детето продължава да комуникира само с дума вместо изречение, или произнася части от думи (първа или последна сричка) то тогава е наложително да се консултирате със специалист. Ако езиковите трудности са придружени и с двигателни трудности (късно прохождане, лесна загуба на равновесие, неумение да подскочи с двата крака на едно място , по-трудно изкачване и слизане по стълби и др.) и проблеми с храненето (предпочитане на по-мека храна и отбягване на твърда, лесно задавяне докато се храни, по-често повръщане без да е болно и др.) то тогава е наложително да се консултирате с логопед. Храненето играе важна роля в процеса на проговаряне и по-точно на качеството на говора, защото чрез дъвченето езикът се развива и става по-силен. Когато детето е около година дъвченето, гризането на твърда храна (парче ябълка, соленка или коричка хляб) спомага да се развият мускулите, които изграждат езика. Деца, които дълго време са поемали по-мека храна или пасирана храна, по-често имат артикулационни и езикови затруднения. Друг важен момент в изграждането на езиковите способности е състоянието на фината моторика. Фините движения на пръстите на ръцете са в тясна взаимовръзка с езиковата способност. Децата, които имат езиково недоразвитие са тромави във фините движения, често изпускат, трудно вгнездяват и взимат малки предмети.

Късното проговаряне при деца може да се дължи на много други причини като:

• недостатъчно внимание към детето от страна на родителите и възпитателите
• недостатъчно стимулиране детето да се изразява вербално, а не само със звуци и жестове
• среда, в която се говори повече от един език
• недоносеност или проблемно раждане
• употреба на алкохол, тютюневи изделия или неподходящи лекарствени медикаменти от страна на майката по време на бременността
• аутизъм
• различни генетични синдроми и други

Ако се наблюдават големи трудности в двигателните умения на детето до 2-3 години, това може да е ясен сигнал за бъдещо езиково нарушение. Фината моторика и езиковата способност на Вашето дете са в голяма взаимозависимост. С цел превенция на бъдещи езикови трудности е наложителна консултацията с логопед. Важно е да се разбере, че логопедичната диагностика невинаги означава стартиране на терапия и редовни посещения при логопед. Логопедичната диагностика може да бъде извършвана още в ранна детска възраст с цел превенция на бъдещи логопедични проблеми. Родителите могат да се консултират и да получат професионална помощ и съвети относно адекватното стимулиране на езиковото развитие при децата. Ранната диагностика и информираността на родителите относно това как да стимулират детето си сами, намалява значително нуждата от логопедична терапия след 3-годишна възраст.

автор: Росица Кондева