Имаме повече негативно отношение към кризите, които ни се случват, отколкото позитивно. Считаме станалото за наказание, спирачка, ущърб, липса на късмет. Имаме очакването, че животът трябва да е лесен, плавен, безпроблемен. Не знам от къде идва, не знам и кой го е наложил. Само знам, че това създава голямо неудовлетворение, гняв, потиснатост и самосъжаление.

Според китайския език, символът (думата) за криза означава едновременно “опасност” и “възможност”.

Всяка ситуация има плюс и минус. Всяка ни дава и ни взима нещо. Важно е как ще погледнем на нея. Ако се фокусираме върху дефицита, винаги ще търпим разочарование. Ако обаче обърнем внимание на възможността, може да преоткрием себе си и да изградим нова, по-добра гледна точка за живота.

Посланията, които ни дават различните видове кризи, невинаги са явни и ясни. Често те са скрити и изискват от нас да се замислим и обърнем към себе си, за да разберем ставащото.

Кризи се появяват, когато нещо е към своя край, или когато има дисбаланс.
Ако погледнем края като причина, може да мислим в посока, че дискомфортът идва от разваляне на построения ред в годините, промяната, която е наложителна и усилията, които трябва да положим, за да се адаптираме. Но как си представяте нещо да е статично, стабилно, предвидимо. Това е несъвместимо с живота. Той е динамика, промяна, предизвикателства. И съпротивлявайки се на ритъма му, ние страдаме. Винаги.

Ако обърнем внимание на идеята за дисбаланса, недоволството идва от това, че трябва да поемем отговорност за нещо отнасящо се до нас самите, трябва да се променим. Дори понякога това да коства промяна на възгледите. Кризата се появява, за да покаже, че равновесието е нарушено и тук сме ние. Ние и нашата активна роля в собствения ни живот.

Ако успеем да сме достатъчно мъдри и търпеливи ще видим, че всъщност кризите са моментите, които ни дават най-много. Дават ни най-много информация за нас, за живота, за другите. Провокират ни да измисляме нови начини за справяне, да сме креативни. Отключват вътрешния ни потенциал, изкарват наяве сили, за които не сме подозирали. Дават ни възможност да поемем отговорност за собствения си живот, ако до сега сме били по-пасивни. Изчистват съзнанието ни от илюзиите, които сме отглеждали и пазили грижливо през годините. Най-общо- сблъскват ни с реалността.

Реалността невинаги може да е приятна, но е най-истинска. Бягайки от нея ние си усложняваме съществуването. Рядко се изправяме пред предизвикателствата на живота осъзнато. Именно тогава се появяват кризите, за да ни “побутнат”, за да ни “прошепнат” вярната посока и да премахнат “мъглата”, в която дълго време сме живели.

Изобщо не говоря за това да сте щастливи от несполуките. Емоциите са си емоции и те са отделно нещо от смисъла, който крие всяка една криза. Да, изживейте ги. Бъдете гневни, страхувайте се, плачете, преживейте шока от промяната. Но след това се изправете и чуйте посланията им. Те могат да дойдат бързо, могат и се забавят. Но със сигурност имат много да ни кажат, да ни дадат и да ни преобразят.

Често в момент на кризи ние откриваме скрития потенциал в нас. Напредък без катарзис, не би могъл да се случи. “Пропукването” и “разбиването” на закостенелите ни възгледи и поведения носят болка, но носят и освобождаване.

Ще завърша с много любим цитат на Алберт Камю:

“В дълбините на зимата открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.”

Бъдете смели и гледайте на случващото се в живота като възможност, а не като спънка!

автор: Мария Стоева