Кое е достатъчно?
Устроени сме да търсим точни отговори за всичко. В стремежа си да избягаме от тревогата на неизвестното, се заблуждаваме от прагматичния и логичен ум. Що се отнася до личното и психичното, нещата са строго индивидуални. Понякога ни отнема много време да разберем кое е достатъчно, а понякога и не успяваме.
Всъщност кое е достатъчно? Нека ги разделим на фалшиво и автентично.
Ако изходим от сравнението с другите, то надали нещо ще е достатъчно. Тук се сблъскваме с фалшивото. Животът на другите може да бъде трамплин, вдъхновение или ценен урок за нас, но не и еталон за това как се живее. Честото объркване между съизмерване и сравнение с останалите, води до неприятни усещания. Те се изразяват най-често в занижена самооценка, усещане за несправяне, вглеждане в липсите ни и идеализиране на другия. До голяма степен всичко това изглежда като едно голямо самобичуване.
Замислете се дали някога този подход към вас самите и света, ви е донесъл нещо положително? Бъдете искрени със себе си.
Твоята стойност е уникална, както и твоят живот. Достоен си за нормално човешко съществуване, но това “нормално” го определяш ти. Научи се да поемаш отговорност за живота си, да правиш избори, да поемаш последиците. Научи се да слушаш тялото си, сърцето си, ума си. Научи се да правиш разлика между това, което си струва усилията и това, което не си. Научи кое е твоето и го сбъдни. Но не забравяй, че имаш право на промяна- за възгледи, ценности, вкусови предпочитания, себеусещане, ритъм. Днешната ти версия ще иска едно нещо, а тази след година друго. Бъди гъвкав, бъди осъзнат, погрижи си за себе си и се наслади на живота. По този начин има шанс да вдъхновиш хората, да ги заредиш и да им покажеш, че могат да бъдат себе си и да живеят живота по своя начин. Няма критерии за достатъчно. Определяш ги ти. Това е автентичното.
Достатъчно може да бъде усмивка на непознат или милиони в сметката. И двете са надежден критерий, но не и универсален.
Нека твоето достатъчно бъде точно толкова, от което се нуждаеш във всеки един момент от пътя, по който вървиш.
автор: Мария Стоева