Ранното детство е периодът от живота на детето, който е  от решаващо значение за растежа и развитието. Преживяванията по време на тази възраст могат да повлияят на развитието на детето. За всички деца, ранната детска възраст дава важна възможност да се изградят като личности, да получат възпитание и знание за социалните норми в обществото и получават нагласата си към околния свят и обществото. Но за децата с увреждания и комуникативни нарушения  това е много важен период от живота , в който трябва да се  осигури достъп до интервенции, които могат да помогнат на детето да се възстанови или адаптира към условията на нарушението си. Въпреки, че са по-уязвими в развитието си, малките деца с увреждания са често пренебрегвани в общообразователните програми и услуги, предназначени да осигурят развитието на детето. Децата с увреждания и техните семейства се сблъскват с бариери, включително неадекватно законодателство и политики, негативни нагласи, неадекватни услуги, както и липсата на достъпна среда. Ако деца с изоставане и трудности  в развитието, с увреждания или с комуникативни нарушения и  техните семейства не получат своевременно подходяща и ранна интервенция, подкрепа и защита, техните трудности могат да станат по-големи, често водещи до увеличаването на бедността и дълбока изолация.

Когато детето е диагностицирано с комуникативно нарушение, членовете на семейството са  често са объркани и в шок. Те не са подготвени за предизвикателствата, свързани с диагностицираното нарушение, за времетраенето на терапията и възстановяването. Чувството на загуба, свързани с диагнозата може да предизвика реакция на скръб, която, ако не се преодолее може да доведе до депресия и други проблеми за членовете на семейството и детето. Много често родителите възприемат поставената диагноза като загуба поради липса на достатъчно информация, свързана с етапите на терапия и рехабилитация, с негативната реакция на обществото и поради загубата на мечтата и идеята, че те ще имат здраво и будно дете. Всички сме чували бъдещите родители да казват: „ Не е важно дали ще е момиче или момче. Важното е да е здраво.“ Точно тук и се коренят голяма част от  психологическите проблеми при родителите след поставяне на диагноза. Те възприемат детето с комуникативно нарушение като болно. Това етикетиране се отразява негативно върху детето. Родителите трудно приемат разрушаването на образа, който са си изградили за детето и след поставяне на диагнозата родителите демонстрират реакции като  тревожност, отчаяние, уплаха, ужас или гняв. Много често тези чувства се насочват и към  специалистите, установили нарушението. Много родители  отказват да признаят истината, отричайки дълго съществуването на проблема, надявайки се, че има грешка или че детето ще израсте този период. Тези нагласи водят до отлагане във времето детето да започне терапия при специалист. Отлагането и неглижирането на проблема лишава детето от ранна диагностика и адекватна терапия. Отричането може да е толкова силно, че е възможно да накара семейството да търси други лекари, които да не потвърдят диагнозата или да поставят друга, по-благоприятна и като цяло търсят друго по-логично за тях обяснение. Отричането е характерно за почти всички родители, като не малка част от тях застиват на този етап.

Друга част от семействата изпитват силно чувство на вина и гняв. За някои семейства чувството за вина предизвиква проблеми между самите родители. Отправят се обвинения както към себе си, така и към партньора заради битуващото погрешно мнение, че голяма част от нарушенията в развитието имат наследствен характер. Никой родител не иска да признае факта, че изпитва яд заради увреденото си дете, но е факт – те го обичат, желаят и същевременно това дете поражда отрицателни чувства и тежки емоции у тях. Логично след описаните чувства да се породи депресия – настъпва след окончателното осъзнаване, че конкретното катастрофално събитие е факт. Една част от родителите са обхванати от описаните негативни емоции и  не са способни да потърсят активна и подходяща терапия и помощ за децата си. Но има родители, които предприемат бързи мерки за възстановяване и терапевична помощ  за децата си, въпреки негативните чувства, които изпитват.

Важно е родителите да запомнят, че комуникативните нарушения са много разнообразни и с различна тежест. Голяма част от тях могат да се преодолеят, детето може да компенсира трудностите и успешно да се социализира, но това може да стане само ако родители застанат здраво зад детето си, не го приемат и третират като „болно“ и  като символ на разбитите им мечти за „здраво дете като всички останали“. Всяко дете е уникално и носи индивидуална чувствителност и качества. С подходящата помощ, силна любов и подкрепа, всяко дете може да намери мястото си в живота и обществото, независимо от диагнозите и трудностите.

автор: Росица Кондева