Да постигаш успехи е прекрасно. То е следствие от усвоения шанс и положения труд, а удовлетворението е голямо. Под това постижение обаче има много фактори. Представете си един айсберг- видимата част e едва 1/10. Така е и с успеха.

Всъщност 9/10 са изградени от много работа, която изисква влагане на време, ресурси и енергия.

Рискът е неизбежен, дори необходим за да се случи нещо, което желаем. Обаче колко от нас са готови да рискуват и преживеят последиците от това?

Недоспиването заради уплътненото време и вълненията са фактор, който може да разклати здравето ни. Понякога нещо толкова просто като сънят е това, което желаем най-много в тези моменти.

Успехът е изграден от много провали, през които сме преминали. Да можеш да се изправиш след като си паднал и да продължиш е признак на зрялост и сила.

Постоянството е задължително. Без това умение няма как да изградим нищо качествено. Добре знаем, че стойностните неща се градят бавно и търпението е техен спътник.

Говорейки за постоянство като логично продължение идва дисциплината. Без конкретни правила и следването им, бихме се разпилели в хаоса и неяснотата. Нуждата от структура е фундаментална човешка нужда.

Смелостта– това е да се страхуваме, но да не позволяваме на страха да ни владее. Няма как да не се страхуваме, иначе би било безразсъдство. По-важно е да си даваме сметка, че често тези страхове са неоснователни и ирационални.

Жертвите, които правим са безброй. Жертваме здраве, отношения, почивка, семейство, време. Добре е да си дадем сметка дали тези жертви имат смисъл, за да не съжаляваме после.

Разочарованията. Част от играта е да се разочароваме и това да ни разклаща. Не винаги всичко се случва както ние си представяме. За това е важно да бъдем гъвкави и да не позволяваме на едно разочарование да ни откаже.

Критиката, която понасяме понякога е трудна за преглъщане. Когато се стараем да постигнем нещо ние сме уязвими и злонамерената критика може да ни повлияе много негативно. Не трябва да губим увереност и да се подценяваме, а напротив да вярваме в уменията си. От друга страна градивната критика може да ни даде ценни насоки.

Активността е фактор, без който няма как да се случат нещата. Понякога обаче губим ентусиазъм и е трудно да поддържаме високи нива на активност.

Предполагам, че сте се сблъсквали и с много откази. Не е приятна част, но те могат да бъдат доста насочващи.

Постоянните промени могат да бъдат объркващи и изморителни. Изисква се много гъвкавост и зрялост, за да се справим с динамичния поток на живота.

Вероятно може да допълните още към тази невидима “9/10 част” на айсберга на успеха. Считам, че едно от най-важните неща, които може да направим за себе си е да бъдем осъзнати колкото много можем и да бъдем благодарни на себе си за това.

автор: Мария Стоева