Потискане на чувствата

Ако искате да бъдете “кълбо от нерви”, недоволни и тревожни, потискайте всеки емоционален порив. Потискайте радостта, за да не ви завидят. Потискайте и страховете си, тъжните си моменти и най-вече гнева си. Това е 100% гаранция, че ще загубите връзка със себе си и ще бъдете силно неудовлетворени от живота.

Пасивност

И утре е ден, нали така? Вярно е, но само “мъртвите риби се носят по течението”. Ако искате да не се чувствате добре отлагайте важните неща за утре. Бъдете странични наблюдатели на своя и чуждите животи.

Да не поемаме отговорност за живота си 

“Съдбата е ми е такава”, “толкова ми е късмета”, “не ме разбраха”, “той/тя е виновен”, “държавата е виновна” и куп удобни твърдения служат за отмиване на личната отговорност. Да поемем отговорност за живота си означава да застанем зад решенията си дори и те да са били грешни. Иначе се насочваме към по-горното понятие- пасивност.

Страхът 

Тази така необходима емоция за нашето оцеляване се е изопачила и се е вместила в най-малките подробности в живота ни. Страхът има функцията да парализира, особено когато не е на място. Той замъглява съзнанието, води до импулсивни и неадекватни решения и обезверява до крайна степен. Ако искате да живеете по-добър живот, изправете се пред страховете си.

Липсата на доверие

Липсата на доверие води до много “странични ефекти”. Единият от тях е постоянна мнителност, която повишава тревожността и прави живота кошмарен. Друг е затруднението да създаваме качествени отношения. Ако нямаме доверие на самите себе си, няма как да имаме и на другите. Всичко винаги започва от нас самите.

Изолацията

Разбира се, че понякога имаме нужда да се “скрием” от целия свят, да останем с мислите си и да си направим равносметка. Това е здравословно и необходимо. Говоря за изолацията, в която не искаме помощ, затваряме се, отричаме света, себе си и другите и дори отказваме да живеем. Ако не искате да се чувствате добре си повтаряйте всеки ден по няколко пъти “Аз съм сам и няма кой да ми помогне”- 100% гаранция за успех.

автор: Мария Стоева