Всеки е грешил, дори да му е трудно да го признае гласно или пред себе си. И това е нормално. Предполагам ви се е случвало да помните дълго неприятна ситуация, която бихте избегнали, ако можехте да върнете времето назад. Като всяко едно нещо, колкото повече се фокусираме, толкова повече то ангажира съзнанието ни. Не, не говоря да го забравите, нищо подобно. Ако забравите миналото и всичките му нюанси, отричате своите избори и живот. Да забравиш значи, че нещо го е нямало, не съществува. Без това минало ние няма да сме тези, които сме в момента.

Животът не е само позитивен и за щастие, иначе бихме живели в безкрайна мания. Без грешките и неприятните моменти няма как да оценим хубавите такива. Всъщност голяма част от „неудобните“ ситуации е тази, която най-много ни е изградила и променила. Понякога е необходимо да бъдем разтърсени и да се върнем в реалността. Както всяко едно нещо в живота, и трудностите си имат своя функция. Това, че имаме заблудите, че всичко трябва да е перфектно и радостно е друга тема. Тема, която ни прави доста недоволни от живота всъщност. Но нека се върнем на темата за грешките. Ако отречем нашата черна страна, отричаме своята половина. А това не е добре, никак даже. Как се живее като половин човек?

Грешките са нашите най-добри учители. Те всъщност са нашия компас и ако го пренебрегнем, рискуваме да изгубим пътя си. 

Миналото не може да бъде променено, то може да бъде прието. Промените принадлежат на бъдещето. Именно за това е необходимо да се помирим със самите себе си, да извлечем поуките и да продължим напред.

Нима ще позволите на една грешка да промени живота ви? Да ви спре да постигате мечтите си? Да се превърне в смисъл на живота ви? 

Сега ще си кажете, че ви е яд, че ви е тъжно, че ви е страх. И ще сте прави. Само, че когато отминат емоциите имаме възможност да видим ситуациите под друг ъгъл- да бъдат оценени по-трезво. Тогава ще можете да разберете и другите, но най-вече себе си. Ще разберете, че хората нямат времето да правят конспирации срещу вас. Ще разберете, че личното отношение към вас самите е плод на вашето субективно възприятие. Всеки се бори да се справя както може, защото е достатъчно трудоемко да се справиш с един живот-своя, а какво да говорим с тези на останалите. Тогава ще си даде право да грешите, да не бъдете перфектни, да бъдете слаби и това да е напълно в реда на нещата, защото животът сам по себе си има и такава част.

Може да превърнем грешките в драмата на своя живот и да го съсипем, или пък да извлечем своите поуки и да се опрем на тях. Въпрос на избор.

автор: Мария Стоева