Може би сте чували мисълта, че най-големите битки водим със самите себе си. Това автоматично се отнася и за победите. Победите над нас самите са най-ценни. Какво имам предвид? Всички ние имаме ограничения свързани с възприятието и възпитанието. От тях няма как да се опазим, те са били необходими и са имали функция за определен период от време. С хода на живота, обаче ние търпим развитие, което се изразява в много сфери. Най-сериозното е личностното. Оформянето на личността търпи промени през целия ход на живота- “човек се учи, докато е жив”. При някои става с по-бавни темпове, други не осъзнават, че изобщо им се случва, а за трети това е перманентна цел. Някои ще кажат, че това е уморително, невъзможно и дори безполезно. И вероятно ще са прави за себе си. Но нека погледнем другата гледна точка- защо е необходимо.
Дори да бъде отричано, то съществува, искаме или не. С всяка година ние сме по-различни, дори с всяка секунда. Събитията, които ни се случват оставят своя отпечатък. Понякога драматичните и критични периоди са най-големите ни учители, понякога щастливите мигове отварят сетивата ни, а има и моменти, в които тишината и покоят ни разкриват нови вътрешни светове. Но в този материал става въпрос за осъзнатия избор да се търсим и намираме.

Иска ми се да се разберем предварително, че няма грешно и правилно развитие и промени, както и че няма правилен подход. Всеки един е добър и достоен за уважение.

Защо да предизвикаш себе си е нещо толкова трудно и същевременно даващо толкова хубави резултати?
Както казах по-горе всички имаме ограничения, наречете ги граници. Сега е популярно да се използва изразът “зона на комфорт”. Там е приятно, сигурно, пътят е утъпкан. Тя е необходима част от нас. Животът обаче не е само сигурност, дори това е понятие, което е доста крехко и относително. Как си представяте живот, който е един и същ, знаете едни и същи неща, имате един и същ кръг от приятели, ядете едни и същи храни, преживявате празниците си по един и същ начин? Ще оставя отговорa на вас.

Да предизвикаш себе си означава да се опознаеш, да разбереш своите лимити и се опиташ да ги надскочиш. Някой ще попита защо ми е нужно това, живея си добре и така? Добре, вероятно е така, но ако опиташ няма какво да изгубиш- може дори да ти хареса!

Както имаме ограничения в мисълта си за света, хората, връзките, комуникацията, така имаме и такива за себе си. Може би като сме били малки сме повярвали, че не сме добри с ориентацията в пространството, заради нечие мнение, което е било важно за нас и ни е оформило дадена представа. А ако този някой е сгрешил? Ако ние сме с добра ориентация? Ако това може да бъде развито? Защо да се ограничим с нещо казано от някой в определен период от нашия живот? Оценките на другите невинаги са умишлени и имат цел да ни обезценят или обезверят. Именно заради това, докато сами не минем през това и не се уверим, че може или не можем, не бива да позволяваме нечие мнение да ни определя.
Разбира се трябва да сме наясно със своите лимити- няма как да станем певци ако нямаме гласовите данни. Добрата преценка се гради с времето и опита. Понякога може да се надценяваме, понякога може и да се подценяваме. За това трябва да сме обозрими, готови за критика, но готови и за похвала. А тези две неща трябва да дойдат от нас самите главно, като паралелно с това се оглеждаме и в очите на другите. Важно е да не губим връзка с реалността и да не се ограничаваме само с нашите концепти.

Ако до сега сте били болезнено критични и строги със себе си и нещата не са се случвали, защо не опитате обратното? Опитайте да сте мили със себе си, грижовни, подкрепящи и вдъхновени.

Да предизвикаш себе си е и вид грижа, щипка любопитство и доза вяра. Тези съставки винаги водят до добри резултати. Ако нещо не сработи то е вид знание, което е придобито чрез личния опит. Както добре знаем по-ценно от лично преживяното, няма. Всяко надскачане на собствения лимит дават увереност и необходимото на всеки себеуважение. Това, че опитваш и невинаги се получава е по-добре от това да седиш отстрани наблюдавайки живота без да си активен участник в него. А активността се отнася до това да търсим, намираме и създаваме истински важните неща за нас. Животът не е даденост, а процес на изграждане.

автор: Мария Стоева