Щастието– вечният човешки стремеж, заветната и желана цел на живота. Вероятно сте чели десетки сентенции за търсенето му и пътят към него. Още по-вероятно е да е една от основните ви цели в живота. Търсите го, намирате го, имате го и го губите. И после пак и пак. В един момент идва умората от това преследване и гонене.

Ами ако всъщност щастието е нещо мъничко, което имаме и неглижираме. Нима е нужно да го загубим, за да се сетим, че сме го имали и после да тъгуваме по него?

Ами ако всъщност го търсим и нямаме очите, с които да го видим? Дали наистина знаем какво искаме и търсим? Дали неяснотата ни води към задънени улици и грешни посоки? Може би да.

А може би, когато го намерим не знаем какво да правим с него. То не върви с инструкции, както и никой не е имал същата история като нас, за да ни посъветва. Подобна, да, но не и същата. Стотици съвети и никакъв отговор. Това обаче е само и единствено наша отговорност- да се научим да употребяваме щастието адекватно, да си служим с него по предназначение. На мнозина от нас ни се е изплъзвало между пръстите точно, защото не знаем какво да го правим.

Представяме си щастието като, че ли всичко да бъде перфектно, без забележки, без компромиси и на всичко отгоре то да бъде постоянна величина. Тези идеалистични очаквания могат да ни донесат само и единствено разочарование. Не му се отдаваме, за да не го “изхабим”, да не “урочасаме” ставащото и то, защото “много хубаво, не е на хубаво”. Плахи сме и пестеливи, сякаш това е нещо, което някой може да ни отнеме, сякаш не принадлежи на нас.

Щастието е като живота- имаме го, за да го живеем и изживеем. Въпросът е как? Пълноценно или неуверено? Динамично или “без пулс”? Като всяко едно от важните неща то е колкото просто, толкова и сложно едновременно. Но как нещо, което не употребяваме, ще може да се разработи, развие и достигне разцвета си?

В хода на живота ние развиваме себе си- физически, психически, професионално, лично. Защо щастието да не бъде част от това развитие? Защо то трябва да бъде статично и ригидно? Отговорете си сами, защото вие най-добре знаете собствената си истина за тези въпроси.

Мога само да ви пожелая да търсите щастието, да го намерите и най-вече да го изживеете! Бъдете щастливи 🙂

автор: Мария Стоева