Времето на криза е ситуация, в която всичко “заметено” или неглижирано, излиза на повърхността. Натрупаните с годините недовършени теми, се появяват с пълна сила.

В тези ситуации човешката личност регресира- връща се в по-стари поведенчески и мисловни модели, най-често изградени в детството. Те са свързани с оцеляването и защитата. Като начална реакция са напълно в реда на нещата. Приемете го за инстинкт, автоматизъм, който цели да ни съхрани. По-важно е какво правим след това, как боравим със себе си след началния шок.

В едно комфортно време ние показваме добрата си същност. Няма дразнения, провокации или някаква заплаха. Тогава може да бъдем добри, спокойни, любезни, състрадателни и т.н. Човешката личност търси пътя с най-малко съпротивление. Уловката тук е, че когато изпитваме комфорт за по-дълго време,  ставаме не особено наблюдателни и интроспективни. Това изгражда илюзии, идеали, “розова пелена”. Възприемаме живота през тази пелена, измерваме всичко през нея. Неглижираме значими неща, защото не са приятни. Преувеличаваме стойността на положителното в живота и омаловажаваме неудобното. Не признаваме своите страхове, несигурност, яд и болка. Отричаме, че виждаме себе си и другите отрицателно. Бягайки от неудобното, бягаме от реалността.

Докато се почиства съзнанието, могат да се появят много скрити съкровища. В момент на криза това, което излиза носи със себе си и огромен потенциал. Посланията идват в чист вид и са трудни за преработка, и поради това могат да бъдат интерпретирани погрешно- силата може да бъде маскирана като слабост. Появяват се ресурсите, които имаме и може би сме позабравили- мобилизация, умението да се приспособяваме и променяме, емоциите, които са израз на случващото се в нас, анализът и логиката, които ни помагат да преценим ставащото и да вземем възможно най-добрите решения спрямо ситуацията. 

Ключовото значение на тези периоди в живота е обобщено по един чудесен начин от Харуки Мураками:

“Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.”

Никога няма да отделим време за неприятните неща и рядко ще обърнем внимание на алармените сигнали, ако не бъдем притиснати от обстоятелствата. Кризите правят това- изправят ни пред огледало, в което може да се видим такива каквито сме всъщност. Това огледало ще ни покаже цялостни- с положителното и отрицателното в нас. Ще ни предложи и по-различна посока. Изборът е наш дали ще поемем по нея, или ще вървим по утъпкания и комфортен коловоз.

автор: Мария Стоева